Обикновенно
в момент на дълбоко съсредоточение, мислим за себе си като за човек във второ
лице, понякога дори и трето. Повечето хора се страхуват от това да се изправят
ясно пред себе си и да заявят ясно и гласно мнението си за себе си. Страховете
ни понякога са свързани с личностното мнение на даден човек за нас, или с
нашето собствено. Мислим за себе си с пренебрежение в повечето случаи, мислим
за себе си дори като за чужд човек, но там вече критериите са много по-високи.
Лесно е да дадеш оценка за
човек, който съвсем бегло познаваш, малко по-трудно – за човек който ти е
познат до „болка“ , но най-трудна като задача се явява самооценката.
Обикновено
ние мислим за себе си като за Аз-образ:
Аз-образът условно може да
бъде разделен на две: личен и социален. И двата могат да бъдат допълнително
разделени на по две - реален и идеален. Така се получават съответно: идеален
личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивида), реален личен Аз-образ (какъв е
индивида според собствените му представи), идеален социален Аз-образ (как
индивидът би искал да бъде възприеман от околните) и реален социален Аз-образ
(представите на индивида за начина, по който другите го възприемат).
В
основата на учението на Зигмунд Фройд
стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между
различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части
(инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като
вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на
организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото.
В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта),
който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не
подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по
средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз).
Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум. Според
Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са
"видими".
Има един универсален
въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от
началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от
нас, но никой не е успял да намери отговора: „Кой съм аз?”. От време на време
някой велик мислител или философ, който решава,
че е намерил решението, но веднага един, двама, трима други му доказват,
че решението не е пълно, че нещо не е обяснено.
Това е така, защото
отговорът на въпроса се крие в наи-дълбоките и потайни кътчета на човешкото
съзнание. Личността на всеки се развива в ралични насоки в зависимост от
житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и
емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанито, като формират един
сложен и практически неизмерим „аз” , който е загадка и за самите нас. В
повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и
дори чувствата си, но всеки от нас зане, понякога дълбоко в себе си, че не
познава своята собствена същност.
В действителност азът, като съвкупност от
преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да
направим нещо, например да си купим вестник, ние си мислим : „Колко пари ми
остнаха след киното?; Дали вместо това да не гледам новините?; Защо пък да не
реша кръстословицата?” След тези или
други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да
действаме, водени само от емоциите си, импулсивно. Може би с е питате: „Къде е
аза, какво общо има той?” . Той стои зад всяко наше действие, мисъл или емоция.
Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на
предишна мисъл. Азът ни управлява и това е факт.
Кой съм аз? Случвало ли ви се е да си зададете
този въпрос? На практика още с раждането си всеки получава привилегията да
притежава свой собствен живот. Първите ни глътки въздух, първите ни стъпки,
първите ни думи, с всяко едно от тези и много други ние все повече се отделяме,
като независими личности, със свой собствени виждания, ценности и морал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар