За мама

Мамо, детето още в теб не е умряло!
И още тайничко наднича през прозорчета кафеви
и с надежда то трепти.
Да излезе да играе, да се смее, весели.
Излез за малко от сивата реалност, мамо,
и розовият миг от мене дар ти приеми.
Зная колко страдаш и колко много те боли.
Не ми се иска да те карам вече
от мъка ти по мен да се ядосваш
и да проливаш своите сълзи.
Искам всяка следваща сълза пролята
да е само от щастие и радост.
Ти си мой приятел,
който мъжко рамо за утеха ми е бил,
ти си женската милувка,
когато да заспя неможех.
Ти си моят Господ Бог,
Ти, цветето, което не ще увехне нивга.
Ти си жената от която вземам пример,
тази която почитам и боготворя.
Ти си и детето с което съм играла
през първия си ден,
Ти си моята учителка добра и строга.
Човек без който миг немога.
Приятелка вярна, учителка добра,
мила майка и дори понякога сестра,
Разбираш ме в моменти тежки,
и ме съветваш в трудните дилеми.
Ти си всичко мое свято, Мамо!
Обичам те и блаодаря!