Translate

събота, 2 ноември 2013 г.

Драцена, Драконово дърво (Dracena)

Драцена, Драконово дърво (Dracena) 








Описание:

Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.



Грижи:

През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато. 
D.fragrans изисква най-малко грижи.



Място:

Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината.



Размножаване:

Използват се стъблени резници.



Съвет на градинаря:

Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма.

неделя, 30 юни 2013 г.

"Покана за..."


Ако имаш мъничко свободно време,
а навън дъждът не спира да вали,
ако няма никой, който да те утеши,
или няма път, по който да поемеш...

Ако си написал стих за твоята тъга,
а самата тя все още е във тебе,
ако няма скитник, който да я вземе
или пък крадец с протегната ръка...

Ако имаш само клечка от кибрит,
а кутийката е мокра от сълзите твои,
ако си самотен сред приятелите ти-герои,
или нож от тях в гърба ти е забит...

Ако си прочел и книгата поредна
и навън дъждът не спира, dа вали,
ако още нещо в теб боли,
ако искаш вечерта да е последна...

Чуй отвън как капките говорят
с думите на моята душа:
"Аз те чакам боса под дъжда,
във дланта си свила шепа обич.
Мъничко свободно време ако имаш-
остави чадъра и ела."


Докосни сърцето ми


Докосни сърцето ми и аз ще докосна твоето,
С мила дума или жест
Защотот добротата ражда най-сладкият плод,
Който превръща мечтите ни в реалност.
Докосни живота ми с нежност
И ме изпълни с любов.
Сподели мечтите ми под звездното небе,
Така като аз споделям твоите.
Дръж ме за ръка докато израствам,
Показвай ми пътя когато греша.
Покажи ми че наистина те е грижа
Докосни сърцето ми и аз ще докосна твоето.
По малко всеки ден.

Заклинание

Не спирай никога да ме обичаш,

чуваш ли,

не смей и за секунда да преставаш,

дори когато другаде си влюбен,

дори когато ти се иска да ме мразиш,

когато нямаш спомен, че ме има

и ме усещаш само с интуиция,

когато избелява името ми,

когато пожелая да съм ничия,

когато те боля до изнемога,

когато ме разплакваш от безсилие,

когато ме вгорчаваш от тревожност,

когато по случайност съм ти мила,

когато си отивам, натрошена

от острите ти думи и от вятъра,

когато ме целуваш уморено

и страшно ти се иска да избягаш,

когато укротяваш страховете ми

и сам се плашиш, че умея да съм твоя,

когато ме издигаш до небето,

когато ме засипваш с безпокойство,

когато се раняваме взаимно

и след това тъжим разнопосочно,

когато се преструвам, че съм зима,

когато слагам (пред)последна точка,

когато ме захвърляш най-небрежно

в кашона с непотребните си вещи,

когато най-внезапно ставаш нежен,

когато липсата ти ме приклещва,

не спирай никога да ме обичаш, чу ли,

защото спреш ли, цялата Вселена

ще спре да съществува, ще се счупи

във вените и стъкленото време,

ще бъде ледниково, мъртво, безутешно,

по-страшно даже от библейска притча.

Не смей дори да си го мислиш!

Не спирай никога да ме обичаш.

Научи ме

Научи ме да обичам
себе си поне за малко

Научи ме да не повтарям
грешките, защото е жалко.

Научи ме да се усмихвам
винаги когато страдам.

Научи ме да помагам
когато някой пада.

Научи ме да се смея
със смях истински и непринуден.

Научи ме за нощта да копнея
макар денят да е изгубен.

Научи ме да прощавам,
да преглъщам болката.

Научи ме как всичко да давам
без накрая да се нараня.

Научи ме да съм силна
когато всичко се срива.

Научи ме да се боря
дори истината да не е никак красива.

Научи ме да не наранявам,
защото знам как боли.

Научи ме да се обичам,
лед това обичай ме и ти.

мълчаливата любов


Аз вярвам в мълчаливата любов.
Без думи, без крaсиви обещания,
без упреци, без молещи уста.
Аз вярвам само в нямото стардание
в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач,
по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,
тя вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?...
Аз вярвам в мълчаливата любов.

събота, 29 юни 2013 г.

дъжд

Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай със укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда,

той единствен измива следите.



Той единствен разпъжда със звън

всички, които го мразят

и оставя на стража от вън

чисти локви от кал да ни пазят.



Той единствен събужда цветя

и разнася навред аромата,

той единствен рисува дъга

и извиква в миг тишината.



Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай със укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда.

Той единствен скрива сълзите!

Другар


 Не искам да ти бъда божество, 
 че божествата лесно се разлюбват.
 Не се усеща как, кога, какво,
 но нещо непременно ги погубва.
 И най-голямата любов,прости,
 за тебе не желая да съм също.
 Умира тя и без да искаш ти
 в удобния затвор на всяка къща.
 Аз искам само с искрени очи
 с теб да делим и хляба, и леглото.
 И колкото и смешно да звучи,
 аз искам твой другар да съм в живота.
 Че лесно своя Бог човек мени.
 Че новата любов е най-голяма
 А със другаря в трудните ни дни
 смъртта едничка ни разделя само.

For my father (I love you Daddy)

Ти си човека,за който давам живота си.
И който дава своя за мен!
Не знам дали някога ще мога да ти покажа,
колко много всъщност те обичам!
Вероятно никога няма да успея.
Макар и да се старая
да ти го доказвам всеки ден.
Поглеждам няколко снимки...
няколко спомена прехвърчат,
като филм пред очите ми...
няколко секунди на истинско щастие ме обливат.
И... след това се връщам в настоящето.
Студено по природа,
но точно сега толкова топло.
Макар и няколко секунди спомени да са отминали,
те все още оставят отпечатък в съзнанието ми... в сърцето ми.
Там. При най-близките ми неща.
За да знам, че ти ще си щастлив,
бих се лишила от своето собствено щастие.
Ти ми даваш чувството за сигурност.
Как мога да те опиша?!

... ти си най-светлият ангел,
които ме повдига, когато мисля,
че крилете ми са забравили как да летят!

В момент, когато мислите за себе си, кой сте всъщност – този, който мисли, или този, за когото мислите?


Обикновенно в момент на дълбоко съсредоточение, мислим за себе си като за човек във второ лице, понякога дори и трето. Повечето хора се страхуват от това да се изправят ясно пред себе си и да заявят ясно и гласно мнението си за себе си. Страховете ни понякога са свързани с личностното мнение на даден човек за нас, или с нашето собствено. Мислим за себе си с пренебрежение в повечето случаи, мислим за себе си дори като за чужд човек, но там вече критериите  са много по-високи.
Лесно е да дадеш оценка за човек, който съвсем бегло познаваш, малко по-трудно – за човек който ти е познат до „болка“ , но най-трудна като задача се явява самооценката.
Обикновено ние мислим за себе си като за Аз-образ:
Аз-образът условно може да бъде разделен на две: личен и социален. И двата могат да бъдат допълнително разделени на по две - реален и идеален. Така се получават съответно: идеален личен Аз-образ (какъв иска да бъде индивида), реален личен Аз-образ (какъв е индивида според собствените му представи), идеален социален Аз-образ (как индивидът би искал да бъде възприеман от околните) и реален социален Аз-образ (представите на индивида за начина, по който другите го възприемат).
В основата на учението на Зигмунд  Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".
Има един универсален въпрос, който занимава умовете на всички хора, от пеленачета до старци, от началото на човешкия род до наши дни. Това е въпрос, до който опира всеки от нас, но никой не е успял да намери отговора: „Кой съм аз?”. От време на време някой велик мислител или философ, който решава,  че е намерил решението, но веднага един, двама, трима други му доказват, че решението не е пълно, че нещо не е обяснено.
Това е така, защото отговорът на въпроса се крие в наи-дълбоките и потайни кътчета на човешкото съзнание. Личността на всеки се развива в ралични насоки в зависимост от житейския опит. В продължение на един човешки живот мислите, преживяванията и емоциите оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанито, като формират един сложен и практически неизмерим „аз” , който е загадка и за самите нас. В повечето случаи си мислим, че се познаваме, че контролираме телата, мислите и дори чувствата си, но всеки от нас зане, понякога дълбоко в себе си, че не познава своята собствена същност.
 В действителност азът, като съвкупност от преживявания, мисли и чувства, контролира на практика целия ни живот. Преди да направим нещо, например да си купим вестник, ние си мислим : „Колко пари ми остнаха след киното?; Дали вместо това да не гледам новините?; Защо пък да не реша кръстословицата?” След тези или  други подобни мисли ние решаваме какво да правим. В друг случай може да действаме, водени само от емоциите си, импулсивно. Може би с е питате: „Къде е аза, какво общо има той?” . Той стои зад всяко наше действие, мисъл или емоция. Емоциите се оформят под влияние на предишни емоции. Мислите – под влияние на предишна мисъл. Азът ни управлява и това е факт.
 Кой съм аз? Случвало ли ви се е да си зададете този въпрос? На практика още с раждането си всеки получава привилегията да притежава свой собствен живот. Първите ни глътки въздух, първите ни стъпки, първите ни думи, с всяко едно от тези и много други ние все повече се отделяме, като независими личности, със свой собствени виждания, ценности и морал.

неделя, 23 юни 2013 г.

Аз силна съм...

Аз силна съм...

Обидите и присмехът такава ме направиха..
Силна пораснах... Дете вече не съм...
На пук на тези, които с мен се подиграваха...

Аз силна съм...
Лъжите и предателствата ме каляваха...
Днес, вече на тях податлива не съм...
Лъжливите им очи сила и мощ ми преливаха...

Аз силна съм...
Дори да падам, пак ще се изправя...
Безсърдечна! Не, такава не съм..
Аз плача още вечер, с душа готова да прощава...

Аз силна съм...
Обичаща и чувстваща, но със сила мълчалива...
Лесно ранима вече не съм..
Обичай ме, за да не научиш колко съм незаменима...

Nine reasons

Nine reasons why you should never love a poet:

one.
we like to hear things like 'you're beautiful' and
'i'd die without you' but deep inside we always know
you don't mean it.
and it just tears us apart slowly, no matter how much
we love those poisonous lies.

two.
and when you ask 'are you okay?', we're going to
answer with 'i'm fine'. and you'll hear that
even if our bones are shattering inside of us and
our hands are trembling from all the hurt that we go through.

three.
because we play our music too-loud-to-bear so that,
when we're all alone,
it chases away the thoughts that come with the silence:
things that haunt our nightmares and reasons why
we don't like to be alive.


four. 
we leave too many s p a c e s between our letters because
that's how we feel. all a.l.o.n.e.
and maybe you'll change that for a little while, but
in the end, it's all the same.

five.
and we can connect with books and movies and music better than
we can with people
so excuse us if we cry in the theater, but not when you walk away.
sometimes, we get paralyzed from the brain down, but
believe me, we'd cry and beg and ask you to stay if we think
it would change anything. it won't though.
it's happened before.

six.
because we will wish upon stars and eyelashes. and
we will wait for 11:11 and when we cross the imaginary line
they call the equator, we will wish for something.
we will not tell you what, because it won't come true.
and we won't care if you laugh or plead,
we're not going to tell you.

seven.
we love the ocean and the mountains and the forests because
they're wild and free and we can forget our names, our lives there.
and because there, we can believe we have wings, or we can dive
down,
down,
down
into the deep, dark waters and never come back.

eight.
and we are us, ourselves. not because
we chose to be,
but because we don't know who or what else we could be.

nine.
we will mix up our forevers with nevers and
always with i-wish-but-i'm-not-good-enough-for-
you,-for-anyone.
and you will hate it, even though at first you will ignore it.

.
because you might be able to give us love, but
all we will give you is something that doesn't make sense.

and i want to tell you that there are
too-many-reasons-why-you-shouldn't-love-a-poet,
but i want you to love me so
i will not tell you them.

Луда ли съм?

Понякога се чувствам луда.

Луда. Стоя и ти говоря на ум.

И си представям как ме слушаш

и после как ме гушкаш.

Луда ли съм?

Понякога вървя по улицата

и ти говоря, дори ти се карам понякога.

Но накрая винаги те обичам.

И си представям как ме целуваш.

Луда ли съм?

Понякога преди да заспя си казвам на ум

''сладки сънища, обичам те''

и си представям, че си до мен

и ме целуваш за лека нощ.

Луда ли съм?

Понякога докато си мия зъбите

вземам първо твоята четка,

за да сложа паста, а теб те няма.

И я връщам и вземам моята и това ме натъжава.

Луда ли съм?

Понякога, както примерно сега

не спя. Почти 4 сутринта е,

а аз не спя, а пиша и пиша.

И си мисля за теб.

Луда ли съм?

Понякога гушкам възглавницата

мислейки, че това си ти

и така заспивам. Без теб ми е трудно.

Да заспя, да си мия зъбите, да вървя.

Без теб ми е трудно да живея.

Луда ли съм?

Уморих се

Уморих се да мисля за тебе,уморих се сама да обичам.Уморих се да тъна в съмнения,после тях пък сама да отричам. Уморих се да бъда мълчание,нежна обич, но плахо припламнала.Тих копнеж , мимолетно желаниеи целувка от вятър открадната. И не искам да бъда прекрасната,дето здраво във кърпа е вързана.Нека бъда за тебе най-страстната,възжелана във време забързано. Да съм обич на дните в уморатадето топло спокойствие дава.И да виждат навсякъде хората -любовта как любов получава! Уморих се да мисля за тебе,да те срещам все тъй безразличен.Искам истинска обич да бъде!С всичка сила да кресна: Обичам!


You

Между четири стени
затворена си ти.
Душата ти кърви и
безмълвно плачеш ти.

В ъгъл запечатани стоят
детските мечти,
да ги разпечаташ се боиш,
от това да не ги изгубиш.

И само между тези четири стени
се чувстваш най-реална ти.
Затова не се мъчи
и дори не му мисли.

Прегърни живота си
и за миналото не тъжи.
Ти-реалното момиче,
между тези четири стени...
Излез и се усмихни!

За мама

Мамо, детето още в теб не е умряло!
И още тайничко наднича през прозорчета кафеви
и с надежда то трепти.
Да излезе да играе, да се смее, весели.
Излез за малко от сивата реалност, мамо,
и розовият миг от мене дар ти приеми.
Зная колко страдаш и колко много те боли.
Не ми се иска да те карам вече
от мъка ти по мен да се ядосваш
и да проливаш своите сълзи.
Искам всяка следваща сълза пролята
да е само от щастие и радост.
Ти си мой приятел,
който мъжко рамо за утеха ми е бил,
ти си женската милувка,
когато да заспя неможех.
Ти си моят Господ Бог,
Ти, цветето, което не ще увехне нивга.
Ти си жената от която вземам пример,
тази която почитам и боготворя.
Ти си и детето с което съм играла
през първия си ден,
Ти си моята учителка добра и строга.
Човек без който миг немога.
Приятелка вярна, учителка добра,
мила майка и дори понякога сестра,
Разбираш ме в моменти тежки,
и ме съветваш в трудните дилеми.
Ти си всичко мое свято, Мамо!
Обичам те и блаодаря!

Законите на Мърфи

Железните закони на Мърфи
(или защо нещата вървят зле...)

"Не звъни ли телефонът точно когато сте седнали в тоалетната?"
-Много кофти ситуация,тъкмо се отпускаш и...хоп...нещо звъни...малко е гадничко да те прекъсват,нали?

"Не идва ли автобусът точно когато сте запалили цигара?"
-Ей много гадно се получава това като стане...примерно чакаш си ти половин час автобуса и накрая се изнервяш тотално от това чакане,и решаваш да запалиш цигара и...хоп...ето го и автобусът.

"Не почва ли да вали дъждът точно когато нямате чадър?...И спира точно когато си намерите..."
-Естественно.Винаги така става...излизаш си навън-слънце,готино време,забавляваш се...и...хоп...дъжд-разваля всичко...после си намираш чадър...и дъждът спира..."Какво по-хубаво"

А попринцип закона на Мърфи гласи следното:
"Ако нещо върви зле, бъдете сигурни, че то ще стане по-зле!"

Но...Мърфи е оптимист и също така е казал :
"Усмихвайте се... Утре ще бъде по-зле."

Ерман бил казал:
"1. Нещата се влошават, преди да почнат да се подобряват.
2. Кой казва, че нещата биха се подобрили?"
-Ама тея хора...просто незнам как може някой да ги мислят за оптимисти та те само ти развалят настроението и...а и не виждат хубавата страна на нещата...но...всъщност на кой му пука-важното е че според тях си,те са оптимисти!

Апък някъв си Падър казал че:
"Всичко, което започва добре - свършва зле.
Всичко, което започва зле - свършва още по-зле."

...има закони,който не се произнасят,а и може би даже не се знаят.Понеже аз съм решила да ви кажа...Слушайте!
Непроизнасяният закон:
"Когато си наумите нещо...
Ако е за добро - то не се случва.
Ако е за лошо - то се случва."

Има и още някви си закони на някъв си Ричард , който се считат за допълнителни правила за притежание:
"1. Ако пазите нещо твърде дълго, можете да го изхвърлите.
2. Ако сте изхвърлили нещо, то веднага ще ви потрябва."

Закон на велосипедиста:
"Няма значение какъв път ще изберете, вие винаги ще карате срещу вятъра и по нагорнище."

Закон на бриджа:
"Грешката е винаги у партнъора."
-Е,според мене не е само в бриджа,щото...и където и да е и не зависимо от обстоятелствата...все виновният: първо-не си ти;второ-трябва виновният да е партньора.

Някъв си Витен бил казал:
"Един час след като сте изрязали ноктите си ще изпитате остра нужда от тях."
-Еми много си е прав човечеца...аз така един път си изрязах ноктите и после опитах да си обеля мандарина...еми...неможах!

И като за край една препоръка (за хората обичащи да експериментират) :
"Ако един екперимент е сполучлив, не го повтаряйте."